Разликата между лудия и ексцентричния

Разликата между лудия и ексцентричния - един милион!

Кой е луд?

Всеки, който по някакъв начин е различен от останалите и няма нужната власт, за да вдъхва почитание.

Какви видове лудост има?

Приятна, страшна, любовна, омразна, очарователна, зловеща.

Хорхе Букай

Има ли напълно нормални?

Не! Не, не, не и не! Всеки е твърде различен. Всеки се ражда със заложби за добър и лош, луд и "нормален"*. Това, че едното е в повече означава, че е потиснало нещо силно, понякога жестоко!

По Хорхе Букай

* Забележка: Нормални хора няма, не съществуват! Всеки е различен, всеки има нещо странно, уникално в себе си и затова перфектни хора няма. За всеки идеала е различен.

Животът е огледало

Вървя си по лъкатушещата пътечка към големия град. Той е толкова близо! Виждам го, усещам го, искам го. Всяка моя мечта е там, в този град... И изведнъж насреща ми - две кучета. Те лаят жестоко, плашат ме, поглеждам отчаяно към града. Той ме тегли. Поемам дъх, тичам, тичам, тичам. Капнал от умора спирам и се обръщам назад. Няма никого и нищо, не чувам лай, сам съм. Продължавам напред, но виждам огромна бездна, в която беснее и се пени река. Не мога да я прескоча. Поглеждам към дестинацията. Искам я, тегли ме. Отсичам едно дърво, правя мост и продължавам. Вървя, но пред мен се изпречва стена. Висока е. Дълга е. Не мога да заобиколя. Катеря се. Прескачам я. Вече съм почти до града. Срещам дете по пътя:

- Защо тук има толкова много препятствия?

- Никога не е имало. Появиха се, когато ти дойде!

По Хорхе Букай

Приказки за размисъл

Истината тук е, че проблемите, с които се сблъскваме, пречките, които ни препъват са плод на нашето незнание, неумение, страх, неувереност. Светът е едно огледало. Ако в теб няма проблеми, то и в него няма.

Какво празнуваме на Нова година?

Много странно. Празнуваме края на старата и началото на новата година, радваме се, подготвяме се за това повече, отколкото за Коледа... Президентът дава пожелание 5 минути преди 24 : 00 часа. Чакайте малко, нали сме християни? Или само се правим на такива? Защо президентът ни пожела успехи, пари, а не да станем по- вярващи, по- добри, да опознаем себе си, да сме силни, да си помагаме? Нова година по- голям празник ли е? Не! Хората просто обичат да вярват в новото начало. Диетите са от понеделник, спираме цигарите от утре и така се ниже животът ни, в очакване, пропиляваме го, мислим си, че утре стимулът ще бъде по - добър. А ако утре въобще не дойде? Правете нещата сега, не чакайте!

Моето пожелание към вас за 2010 година:

- Да бъдете по - добри към себе си, защото светът е едно голямо огледало

- Да опознаете себе си

- Да помогнете на другите, това ще ви даде сили да продължите

- Да вярвате в Бог, там е истината!

В какъв свят живеем + притча

Навлизаме във второто десетилетие на двадесет и първи век. На "ти" сме с крайно сложни техники с неограничени, почти космически функции, адаптирани за мобилен телефон тип часовник ( часовник с опциите на преносим компютър, модел LG) , движим се със скоростта на звука, отидохме до луната и обратно, можем да летим, да плуваме, но не знам защо твърдо отказваме да стъпем на земята... Газим в помия, да, в помия!Продаваме се!Мислем за телата, богатството си, но не и за душата си, не и за другите... Тук мисля, че доста добре би било да включа мисълта на Хорхе Букай :

"В детеродния канал и в ковчега има място само за един"

Така е, да, признавам, но на планетата Земя, в слънчевата система има място не за милиони, не за милиарди, а може би за 1 гугъл ( мерна единица) хора, същества и като имаме в предвид, че на нашата планетка има 6 милиарда човека, в нашата държава има 6 милиона, в нашия град - не повече от милион, а тези, с които общуваме, са не повече от 1000 - 2000 - 3000 човека, защо не си помагаме, бе хора? За какви зверства чуваме всеки ден! Живеем като дивеч! Замислете се, моля! Ние не сме сами имаме спътници ( макар и временни), но как очакваме те да станат по - добри щом и ние самите не сме цвете за мирисане, питам. Защо не дадем пример? Защо не започнем с човека в огледалото? Погледнете го! Той е измъчен, ядосан, гневен, сърдит. Накарайте го да се усмихне!

Време е за притча:

Един човек пътувал много. Посетил стотици знайни и незнайни страни в живота си. Едно от пътуванията, за които си спомнял най - често било краткото му пребиваване в Страната на дългите лъжици. Озовал се той на границата й съвсем случайно: по пътя от Увинландия за Параис имало малко отклонение към споменатата страна. И понеже обичал експериментите, поел по този път. Лъкатушештото шосе го отвело до ограмна самотна къща. Като приближил до нея, открил, че сградата е от две пристройки: западно и източно крило. Паркирал колата си и отишъл до къщата. На вратата имало надпис, който гласял:

СТРАНА НА ДЪЛГИТЕ ЛЪЖИЦИ

В тази малка страна има само две стаи - Черна и Бяла. За да я обиколите, трябва да стигнете там, където коридорът се разклонява и да завиете надясно за Черната или наляво за Бялата стая.

Мъжът тръгнал по коридора и случайно завил първо надясно. Друг коридор, дълъг петдесетина метра, водел към огромна врата. Още с първите крачки той дочул воплите и стоновете, идващи от Черната стая.

За миг това го накарало да се поколебае, но той решил да продължи напред.Стигнал до вратата, отворил я и влязъл.

Около огромна маса били насядали стотици хора. В средата на масата стояли най - отбраните гозби, които човек може да си представи, и въпреки, че всички имали по една лъжица, за да стигнат до блюдото, те умирали от глад! Причината била в това, че лъжиците - два пъти по - дълги от ръцете им, били вързани за китките им и така те можели да стигнат и да вземат от храната, но не и да я поднесат към устата си. Положението било толкова отчайващо и виковете така сърцераздирателни, че мъжът се обърнал кръгом и побягнал.

Върнал се в централната част и поел по коридора вляво. той бил съвсем същият като първия и водел към подобна врата. Единствената разлика била, че по него не се чували вопли и стенания. Като стигнал до вратата, пътникът натиснал дръжката и влязъл в стаята. И тук имало хора насядали около същата маса с люжици на китките, но тук никой не прачел, защото те си подавали храната един на друг!

Хорхе Букай

" Нека ти разкажа"

За истинските приятели...

Истинските приятели са малко, някои имат двама, други - един, а трети - само себе си.
Това написах в чест на моите най-добри приятели:

Щом се родих, аз не познавах никого и нищо,
сигурно, ти също.
В един прекрасен ден
аз открих теб, а ти - мен.
Оттогава, ти си мой приятел
във радост и в тъга,
подаваш ми ти рамо,
щом имам нужда от това.
И болка от моите рани
пренасяш в своето сърце.
Приятелю, обичам те!

Обичам ви!

Знаеш ли, че?

Знаеш ли, че хората, които изглеждат силни по характер са всъщност слаби и уязвими?

Знаеш ли, че хората, които винаги защитават другите са онези, които наистина имат нужда от някой, който да защитава тях?

Знаеш ли кои са трите неща, които се казват най-трудно?

“Обичам те!”, “Съжалявам!” и “Помогни ми!”

Знаеш ли, че хората, които се обличат в червено са по-уверени в себе си?

Знаеш ли, че хората, които се обличат в жълто са онези, които се наслаждават на своята красота?

Знаеш ли, че хората, които се обличат в черно са онези, които искат да останат незабелязани и се нуждаят от помощ и разбиране?

Знаеш ли, че когато помогнеш на някого , помощта ще ти бъде върната двойно?

Знаеш ли, че е по-лесно да напишеш в писмо онова, което чувстваш, вместо да го кажеш лично? А знаеш ли, че когато го кажеш лично, то има по-голяма стойност?

Знаеш ли, че когато помолиш за нещо с вяра в сърцето, желанието ти ще се сбъдне?

Знаеш ли, че можеш да направиш така, че желанията ти да се сбъднат – да се влюбиш, да станеш богат, да бъдеш здрав? Трябва само да ги поискаш с вяра в сърцето! Ако знаеше, щеше да се изненадаш от това, което можеш да направиш!

Но не вярвай на всичко, което ти казвам, докато не опиташ сам! Ако познаваш някого, който се нуждае от някое от нещата, които споменах и ти знаеш, че можеш да помогнеш, ще видиш, че помощта ще ти бъде върната двойно!

Днес ПРИЯТЕЛСТВОТО е в твоите ръце – изпрати това на хората, които са твои истински приятели (включително и на мен, ако съм такъв). Освен това, не се чувствай зле, ако никой не ти изпрати съобщението обратно – ще откриеш, че пазиш приятелството в ръцете си за онези, които искат повече...

Ето какво трябва да направиш:

Изпрати го на всички твои ПРИЯТЕЛИ!

Но трябва да направиш това в рамките на един час след като отвориш съобщението!!!

сега..... СИ НАМИСЛИ ЕДНО ЖЕЛАНИЕ!!!!!!

Намисли си го СЕГА!

Това е последната ти възможност!

Надявам се, че вече си намисли желание! Сега изпрати съобщението на:

Един човек – желанието ти ще се сбъдне след една година

Трима човека – след шест месеца
Петима човека – след три месеца
Шест човека – след един месец
Седем човека – след две седмици
Осем човека – след една седмица
Девет човека – след пет дена
Десет човека – след три дена
Дванадесет човека – след два дена
Петнадесет човека – след един ден
Двадесет човека – след три часа

*** Ако изтриеш това съобщение след като го прочетеш... през следващата година ще имаш лош късмет!

Но... Ако го изпратиш на (поне) двама приятели... три години ще се радваш на добър късмет!!! ***

Това е взето от тук

Изпратено ми бе от една моя невероятна приятелка!

Любими сайтове

В кои сайтове влизате най- напред? В какъв тип сайтове се ровите най- често? Как определяте любимите си сайтове?

Това са трите въпроса, които ми се искаше да задам първо към последователите си, преди да започна да пиша тук.

Моите отговори са:
rozali.com
svejo.net

Обичам информационните сайтове, тези за наука или просто развлечение.
А вие?