Вървя си по лъкатушещата пътечка към големия град. Той е толкова близо! Виждам го, усещам го, искам го. Всяка моя мечта е там, в този град... И изведнъж насреща ми - две кучета. Те лаят жестоко, плашат ме, поглеждам отчаяно към града. Той ме тегли. Поемам дъх, тичам, тичам, тичам. Капнал от умора спирам и се обръщам назад. Няма никого и нищо, не чувам лай, сам съм. Продължавам напред, но виждам огромна бездна, в която беснее и се пени река. Не мога да я прескоча. Поглеждам към дестинацията. Искам я, тегли ме. Отсичам едно дърво, правя мост и продължавам. Вървя, но пред мен се изпречва стена. Висока е. Дълга е. Не мога да заобиколя. Катеря се. Прескачам я. Вече съм почти до града. Срещам дете по пътя:- Защо тук има толкова много препятствия?
- Никога не е имало. Появиха се, когато ти дойде!
По Хорхе Букай
Приказки за размисъл
Истината тук е, че проблемите, с които се сблъскваме, пречките, които ни препъват са плод на нашето незнание, неумение, страх, неувереност. Светът е едно огледало. Ако в теб няма проблеми, то и в него няма.
Няма коментари:
Публикуване на коментар