Истинските приятели са малко, някои имат двама, други - един, а трети - само себе си.
Това написах в чест на моите най-добри приятели:
Щом се родих, аз не познавах никого и нищо,
сигурно, ти също.
В един прекрасен ден
аз открих теб, а ти - мен.
Оттогава, ти си мой приятел
във радост и в тъга,
подаваш ми ти рамо,
щом имам нужда от това.
И болка от моите рани
пренасяш в своето сърце.
Приятелю, обичам те!
Обичам ви!
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Много хубаво стихотворение!!! Браво!!!
ОтговорИзтриване